Както ви обещах миналата събота 21/04/2018 крайно време е да ви разкажа за вдъхновяващото ни посещение в СОУ „Христо Смирненски“, Стара Загора.
С кого се запознахме там?
Често приятели и познати се обръщат към мен съчувствено като разберат, че работата ми „ври и кипи“ и през уикендите. Но за мен това е щастие, срещам се с толкова позитивни и зареждащи хора.
Главните герои на тази история са 2 момчета от 11ти клас-Илчо и Станил и техните 2 вдъхновяващи госпожи- г-жа Гери Чобанова и г-жа Ванеса Славова.
Как започна нашата визита?
Потеглихме от Пловдив в 10.30 сутринта заедно с г-жа Славена Бозвелийска, помните я от нашето посещение в СОУ “ Св. св. Кирил и Методий“ село Ведраре, Карлово, нали? Още с влизане в училищния двор бяхме посрещнати с весел смях и глъчка. Макар че беше събота, дворът беше пълен с усмихнати деца. Този път ние бяхме в ролята на посетители. Организатори бяха 3 момчета- гореспоменатите Илчо, Станил и още едно момче, което не можа да присъства. 3те момчета дори бяха направили плакати и брошурки, за да поканят възможно най-много учители, съученици и приятели.
Какво бяха замислили?
Започнахме с кратка презентация за важността на елиминирането на пластмасовите отпадъци в нашия живот, алтернативи и рециклиране. След това се разделихме на отбори и започнахме с почистването на двора. Беше изключително вдъхновяващо да видя ентусиазма на децата, докато почистваха. Връщайки лентата назад, за мен това винаги е било времето, в което „тайно“ съм си тръгвала от училище. Сега старите ми приятели си умират от смях като следят почистванията ни с децата. Замислих се защо не ми е било „на сърце“ преди и споделих с трите г-жи Славена, Ванеса и Гери и трите бяха единодушни, че най-вероятно почистването не е било презентирано по интересен начин и бяха прави…
Как успяха Илчо и Станил да задържат вниманието на своите учители, съученици и приятели?
Отборът с най-много събрани боклуци от двора печелеше награди. А след това имаха организирана щафета. Децата отново се разделяха на отбори и имаха 2 минути да пренесат боклуци в 2 купчинки-хартия и пластмаса. Всяко дете имаше право да тича само с един боклук. Отборът с най-много пренесени боклуци, спечели.
А организаторите бяха наградени с грамоти от нас и своите прекрасни госпожи.
Какво ме впечатли?
Енергията и ентусиазма, както на децата, така и на техните госпожи, които тичаха рамо до рамо с децата и ги окуражаваха. Децата се забавляваха и в очите им се усещаше признателност към г-жа Чобанова и г-жа Славова. Тук е моментът да отбележа, че двете г-жи, заедно с г-жа Славена Бозвелийска, работят по програмата „Заедно в час“ и отдават своите знания, време и любов на децата от все сърце. Г-жа Чобанова дори се е върнала от Дания, за да образова малките сладури. Връзката между тях и децата е приятелска, децата им споделят. Ако всеки учител имаше толкова съзнателен подход и желание за работа, нямаше да има деца, които да се отказват от училище.
Как задържат детското внимание в часовете г-жа Чобанова и г-жа Славова?
Позволяват на децата да намерят своя начин на учене и да развият своята креативност. Искат да подготвят децата за живота извън стените на училището и да ги подтикнат да работят върху себе си. Вярват, че един ден те ще бъдат отговорни и образовани „възрастни“, които да вдъхновяват своите деца.
Благодаря ви, мили хора, че ме заредихте с толкова много енергия и оптимизъм… Ние градим бъдещето си и ще го направим по най-добрия начин, само ако вървим заедно, в една посока.
С любов,
Вера