Според думите на моята любима Малала Юсафзаи:“Една книга, един химикал, едно дете и един учител могат да променят света“. Вярвайки в тази сентенция и отдадена на мисията за опазване на околната среда миналата Сряда (11/04/2018) реших да посетя ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, в село Ведраре, община Карлово.
Кой дойде с мен?
Имах 3 прекрасни помощници, които срещнах тази година по време на Академия за Земята- Илияна, Ева и Мина. Радвам се, че все повече хора следват начина на живот без отпадъци и желаят той да достигне до възможно най-много хора.
Наскоро Завръщане към природата ми зададоха въпроса какво ми носи работата с деца и тогава се замислих, че това е една от най-смислените дейности на Революция. Децата много по-лесно осъзнават проблемите на нашето ежедневие, за разлика от заетите „възрастни“, които все намират оправдания за липсата на инициативност.
Сладурите от 5ти и 6ти клас ни посрещнаха с ентусиазъм и усмивки. Започнахме с представянето на „Царицата на боклука“. Този път в тази роля влезе Илияна, разхождайки се из класната стая с перелина и корона, облепени с боклуци от различни предмети от нашето ежедневие. Децата трябваше да разпознаят източника на всеки боклук и да отговорят на въпроса какво се случва с нашия боклук. В този момент настъпи тишина. 32 умни главички потънаха в размисъл.
Решихме да им помогнем, като прожектирахме събрани извадки от филма „Замърсен свят“ (Trashed World). Мрачната картина на плувналата в боклук планета Земя натъжи децата, които бяха единодушни, че не можем да продължаваме така. Попитаха ни как могат да помогнат, а ние точно този въпрос чакахме.
Обяснихме им за това как се рециклира и кой отпадък в кой цвят кошче отива, но те ни погледнаха тъжно и споделиха, че няма нито един контейнер за разделно събиране в цялото село Ведраре, което ни шокира. Но понеже сме отряд за бързо реагиране, веднага разрешихме проблема. Обяснихме им, че бъдещето е в техните ръце и трябва да поемат инициатива като се свържат с местната Община, веднага намерихме телефонни номера, адреси и разбира се, Facebook страница на Община Карлово. Да видим какво ще отговорят местните управници…
След това показахме на децата мобилната апликация Litterati,с която могат да „маркират“ намерен боклук и да го поставят на карта, така че всички използващи приложението да видят къде се намира. Така децата могат да организират почиствания на определени региони заедно. Харесва ми това, че смартфоните могат да играят ролята на мост между традиционните методи на обучение и жаждата на децата за нови знания. Често чувам учители да се оплакват, че децата не слушали в час, че нищо не ги интересувало…Смятам,че грешат, децата са любознателни, но за съжаление често материалът им се поднася по „сух“ и безинтересен начин, което губи вниманието им. Не можем в 21ви век все още да разчитаме на традиционните „дъска“ и „показалка“. Кое дете вкъщи има дъска? Но повечето имат мобилни телефони, затова вместо да ги конфискуваме и да им налагаме „колко са вредни“, нека им обясним как могат да бъдат полезни. Мобилните телефони са средство, от нас зависи как ги използваме и до какво ще ни доведе това.
След като децата се запознаха с Litterati, решихме да проверим дали сме успели да ги заредим с ентусиазъм за по-чиста планета и бяхме приятно изненадани. Когато им предложихме да се разделим на отбори и да почистим двора и площите около училището, те с радост приеха. Бяха толкова ентусиазирани, че скоро имахме повече боклук, отколкото чували.
Върнахме се в класната стая, където заедно разгледахме главните източници на боклук-сламки, пластмасови бутилки от минерална вода и безалкохолни напитки, пластмасови торби, пластмасови вилици и лъжици и още много. Попитахме децата имат ли предложения за това как да намалим този боклук. Te ни погледнаха въпросително. Тогава решихме да се включим с практически примери-метална бутилка за многократна употреба, вместо пластмасова, метална сламка, вместо пластмасова, торбичка от плат, бамбукова четка за зъби, вместо конвенционална и др. Децата с радост приеха идеите, а звънецът отбеляза края на часа. На тях обаче още не им се разделяше с нас и услужливо ни помогнаха да пренесем чантите ни и събрания боклук до колата, понеже ще се използва в работнилница организирана от Кийт Кели (Keith Kelly) и Англия Скуул (Anglia School).
На тръгване си поговорихме и с госпожата им по Английски език, Славена Бозвелийска, която е главния организатор на нашето посещение. И преди да се оплачете, че „Младите си тръгват от България и бъдеще няма“, нека ви кажа, че Славена е само на 27 години и сама е избрала да се премести от родния Пловдив в село Ведраре, за да предаде знанията си на децата чрез програмата „Заедно в час“.
Ние сме отговорни за бъдещето си и за това на поколенията след нас, нека заедно изградим един по-добър свят!
С обич,
Вера