Откъде да започнем?
Трябват ли ви предапокалиптични документални филми, страшни прогнози и притеснителни фотографии на замърсени плажове/ заклещени животинки? Щом сте тук, значи сте осъзнали кръстопътя, на който седи човечеството (и не само то).
Вече ви разказахме за проблемите, свързани с разхищението на храна и какво се случва с хранителните отпадъци, когато попаднат в почвата. Но ви споделихме и някои хитрини, с които да съхраните храната си по-свежа за по-дълго време.
Какво следва по пътя към живот с Нулев Отпадък?
Най-големият враг на съвременността несъмнено е пластмасата. Дали обаче само тя е проблемен материал? Когато през по-миналия и миналия век пластмасата навлиза масово, никой не е подозирал мащабите, до които ще се разрасне днес. В началото на 20ти век белгийски химик патентовал бакелита – първата изцяло синтетична пластмаса, чието мото било „Материалът с хиляда приложения“. Постепенно се превърнала в продукт, надхвърлящ границите на представите за постижимо – хората вече не са зависими от природата за дрехи, оръжия, посуда, играчки.. от 60-те години и така до днес.
Според PlasticsEurope, през 60-те производството ѝ е било около 5 милиона тона, а до 2011 г. стига 280 милина тона, т.е. над 50 пъти повече за 50-60 години разлика!
Това, че не виждаме проблема с очите си, не означава, че го няма.
Колко точно отпадък образуваме?
Хората произвеждат около 1,3 милиарда тона отпадък… годишно! Държавите, които имат най-голям “принос” са не само Съединените щати и Китай, но и Япония, Бразилия и Германия. Бързоразвиващите се градове обикновено все още нямат изцяло или достатъчно добре развита система за сепариране и събиране на отпадъци. А колкото по-големи стават урбанизацията и индустриализацията, толкова повече се затрудняват градовете с менажирането. Според Световната банка около 40% от световния боклук се намира върху незаконни или нерегулирани сметища.
80% от боклукът в Световния океан идва не от корабите и рибарите, а от сушата. Когато попадне където не трябва, отпадъкът запушва канализации, и предизвиква наводнения. Когато се изгаря, токсичният въздух предизвиква дихателни проблеми. Ако обърнем поглед към финансовата страна на нещата, немалък процент от общинския бюджет в развитите държави отива именно за управление на отпадъците – между 20 и 50%. Отровните токсини в пластмасовите изделия могат да доведат до различни видове алергии, рак или дори репродуктивни проблеми. А когато нерециклирани/нерициклируеми изделия попаднат на сметището – несъмнено ще ни надживеят с поне 400 години.
Може би сте чували за микропластмасата?
Тъжното е, че пластмасата НЕ може да се разгради в природата. Нужни са дълги години, за да се разпадне на малки частички (микропластмаса). Тези частици попадат във водата, която пием; в почвата, върху която отглеждаме храната, билките и цветята си. От там частиците попадат и в нашите тела, чрез храната, която консумираме. Колелото се върти.
Какво е решението?
Стотици градове в САЩ са опитали да въведат практиката “плати, защото хвърляш” (“pay-as-you-throw”). Системата е такава, че се заплаща фиксирана такса за всяка изхвърлена торба боклук. Това намалява количеството изхвърлен отпадък наполовина за сметка на увеличаване процента на рециклиране в Щатите.
А ти колко торби на ден/седмица изхвърляш?
Част от глобалния проблем със затрупаната от боклук планета е неправомерното му събиране и недоизградените схеми за разпределение. Освен органични, битовите ни отпадъци могат да бъдат и технологични (прочети повече по темата ТУК), текстилни, и разбира се, хартиени, пластмасови, метални, стъклени и комплексни. Тук изключваме медицинските, селскостопанските и промишлените отпадъци. Някъде ще откриете три, на други места – два различни цвята специализирани контейнери за рециклиране, в зависимост от обслужващата териоториалната единица компания. В София това са „Екопак България“ АД, „Екобулпак“ АД и „Булекопак“ АД. Единствено „Екопак България“ АД предоставят син контейнер за разделно събиране на хартия. Останалите фирми предоставят жълт контейнер за общо събиране на метал, пластмаса и хартия.
Photo credit: Money.bg
Какво количество отпадък се рециклира в България?
В България статистиката за рециклирането на глава от населението е тъжна, рециклира се по-малко от 10% от общия отпадък. За да функционират рециклаторите обаче, често се налага да внасят още суровина от съседките ни. Имайте предвид, че дори сивите кофи за смесен отпадък подлежат на последващо сортиране, а от остатъчната суровина често се произвежда твърдо гориво RDF (Refuse Derived Fuel/Solid Recovered Fuel). Докато в някои държави рециклирането е, така да се каже, подробно и раздробено на подвидове пластмаси, при нас някои от компаниите имат поточна линия, в която това разпределение се случва ръчно от служителите.
Как да подобрим ситуацията?
Почиствайте опаковките, които сте използвали преди да ги предадете за рециклиране, за да бъде ефектът от действията ви максимален. Ако подобни цветни контейнери липсват около вас, можете да подадете молба до общината, а тя, от своя страна, ще се съобрази с местната инфраструктура, население, трафик и тн. Същото важи и за жалби по темата.
Ами горенето?
Да изгаряме отпадъци, за да произвеждаме енергия, която е по-дълготрайна от въглищата звучи донякъде разумно. Съществува и изгаряне чрез газификация, а също и чрез метода перолиза – разпад в безкислородна среда. Освен скъпо и логистически заемащо огромни и неприятно миришещи пространства, подобни инсталации отделят замърсители като тежки метали, киселинни газове и диоксини.
Можете да видите темата представена графично на английски език ТУК
Има ли други варианти?
Друга допустима точка в сценария с пластмасовото пренасищане са микроорганизми или червеи (напр. Galleria mellonella), които се хранят с пластмаса. Дали обаче биха смогнали на темповете на човечеството?
Биоразградимите и компостируеми алтернативи за продукти за еднократна употреба също не могат да бъдат 100 %-ова подходяща замяна на познатите материали. От една страна са необходими определени природни условия, за да се постигне желания ефект на разпад. А от друга страна, са необходими немалко ресурси за производството им, което губи смисъл, когато визираме неща със средно време на употреба 15 минути. (Това са бутилки, чаши за кафе, бъркалки, кутии, прибори, хранителни опаковки..)
В такъв случай, ако целим устойчивост, е време да обърнем поглед към кръговата икономика, оползотворяването на всеки ресурс, и избирането на природосъобразни материали и съставки.
Как да повлияем на хората около нас?
Отново отговорът е устойчивост. Когато изградите навици и промените нагласата си за света, осъзнавайки отпечатъка на всеки от нас, ще бъдете въоръжени с правилните отговори на хорските въпроси. С пример, постоянство и избори, които ежедневно правим за себе си, за децата си, за дома си и за общия ни дом – планетата.
Промяната започва от нас
“Не, мерси, нося си!“ (любима фраза от вдъхновяващата авторка на тази и още много статии, Рада Бонева) или простичкото “Без сламка, моля” е отправната точка, а промяната идва отвътре навън – от нас, от къщите ни, към бизнеса ни и, ако сложим розовите очила, политиката.
Кои са устойчивите алтернативи на познатите ни продукти?
- ПАЗАР – Когато обмисляме какво да приготвим за хапване, не е трудно да се снабдим с продукти като използваме наши торби за пазар (upcycle идея са да си ги ушиете сами в различни размери от стари тениски, покривки, пердета или калъфки), кутии от сладолед/бисквити и празни буркани от кисели краставички, маслини и други. Огледайте се, често решенията са на 1 ръка растояние.
- БАНЯТА – Що се отнася до хигиената и грижата за тяло, това също е голям ресурс за отпадъци. Преминахте ли вече на твърд шампоан?
Photo credit: Morava
Такива блокове са силно концентрирани и обикновено се равняват на две стандартни шишета. Досадните стари пластмасови четки за зъби вече нямат място в банята на lowwaste-ъра, на тяхно място трайно са се насадили бамбуковите такива.
Подходяща и за дамската, и за мъжката ни аудитория е универсалната метална самобръсначка със сменяеми ножчета. Гарантираме, че ще ви служи вярно дъълго!
Дами, същият перспективен живот препоръчваме с намигване за менструалните продукти без отпадъци. Вариантите са платнени превръзки от органичен памук, менструална чашка – а защо не и двете?
Разбира се, много от разкрасителните продукти могат да бъдат бързо и лесно приготвени у дома. Видя ли статията ни за домашно приготвена козметика? Разбери как да си забъркаш натурални паста за зъби, дезодорант, крем за тяло и балсам за устни!
- КИЛЕРА. Прането също може да бъде безотпадъчно – с минералната топка за пералня без прах. Може да се използва до 1000 пъти, което замества около 50 опаковки прах за пране и намалява разходите за пране с 80%. Идеална е и при алергии към прах за пране.
А вълшебният натурален сапун от Марсилия е разнопосочно решение – използваме го вместо душ гел, като измивен гел за лице, като препарат за почистване или измиване на чинии.
- ПЪТУВАНЕ – Всички гореизброени алтернативи ще ви спестят от разправиите по летищата. Но това, което винаги носим в раниците си, когато излизаме, за да не ни сварят неподготвени, са металнаили бамбукова сламка за многократна употреба в калъфче.
Изключително подходящи за куфара са и компактните таблетки за зъби вместо конвенционалната паста.
За още алтернативи и първите стъпки, към които да пристъпим в живота с по-малко отпадъци, виж тази полезна статия на приятелката ни Лия от Contrabond. Материалите, към които се обръщаме, са стъкло, метал, бамбук, дърво. Веднъж попаднали в домашния ни “репертоар” – труден е пътят назад. Макар някои от продуктите за многократна употреба да изглеждат на пръв поглед скъпи, те се изплащат многократно във времето, тъй като издръжливостта им е значително по-голяма.
Виж още: Скъпо ли е да си Zero waste и колко струва? – статия на ThriftSheep
Не забравяй да се абонираш за нашите социални канали, за да не изпускаш дневната доза еко вдъхновение! Следи и блога ни, тъй като скоро ще обърнем внимание на това какъв отпадък образуват подаръците и как да избираме по-подходящи такива.
До скоро : )
ИЗТОЧНИЦИ: