ВАЛУТА EN

Защо дишаме мръсен въздух в Пловдив?

 Защо дишаме мръсен въздух в Пловдив?

Здравейте, приятели!

Този път решихме да адресираме една много наболяла тема, която идва на дневен ред всяка зима, именно качеството на въздуха. Решили сме да се фокусираме върху ситуацията в град Пловдив, понеже това е града, където сме базирани и за който имаме най-много информация.

И така ще започнем с това...

Как се измерва качеството на въздуха?


Според стойностите на азотен диоксид, серен диоксид, фини прахови частици (ФПЧ10), бензен, озон и други. Колкото по-ниски са те, толкова по-чист е и въздуха.

До какво може да доведе замърсяването на въздуха?

Редица заболявания като деменция, рак на бъбреците и пикочния мехур, левкимия, анемия, диабет (тип 1 и 2), гастрит и други.

А сега колко точно е замърсен въздухът в града на тепетата?

През 29% от дните през последните 5 години количеството на фини прахови частици (ФПЧ10) надвишава среднодневната норма. За съжаление, също така нашият квартал Тракия заедно с град Видин са местата с най-мръсен въздух в България за 2019 година. И на двете места се наблюдават по-високи стойности на замърсяване от средногодишната норма от 40 микрограма фини прахови частици на кубичен метър.

Нужно е да обърнем внимание на проблема, защото 15,000 души умират годишно от преждевременна смърт заради лошото качество на въздуха в България според доклад на EIT European Climate KIC & Ashoka 2020.

Какви са причините за високите стойности на фините прахови частици (ФПЧ10) в града?

71.6% дължим на битовото отопление

21% дължим на регионалния фон – скоростта на вятъра, температурата, застрояването и други

6.9% заради автотранспорта

0.5% заради промишлеността

(Хлебаров,2018).

*Интересен факт тук е, че нито една частна компания не е задължена да предостави информация за замърсяването на въздуха в следствие от своите дейности, затова и подобна информация липсва и не е включена в статистиката по-горе.

Кой е отговорен за подобряване на ситуацията?


Отговорността тук е комплексна:

  • На Министерството на труда и социалната политика, защото трябва да осигури средства за подмяната на отоплителните уреди и/или предоставените въглища и дърва и да ги замени с по-устойчиви методи на отопление, когато жителите не могат да си ги позволят;
  • На министерството на енергетиката, което трябва да осигури справедлив преход от индустрията на въглищата към тази на възобновяемата енергия;
  • На местната община, която трябва да осигурява по-добър контрол върху нерегламентираното горене на отпадъци,подобряване на обществения транспорт, увеличаване на зелените площи в града, прекратяване на практиката за ръчно метене на улиците в града, поставяне на слънчеви панели и колектори за вода на покривите на обществени сгради и други;
  • На гражданите – колкото по-малко нерециклируема пластмаса използваме, толкова по-малко боклук за горене ще има.

Какви мерки ще помогнат според нас?


Както вече споменахме общината може да помогне със завишен контрол върху нерегламентираното горене и неправилното изхвърляне на отпадъци. Необходимо е да се извършват проверки не само в работно време, а и след 18:00 часа, преди 09:00, както и в почивните дни. Друго, с което общината може да се заеме е монтирането на слънчеви панели и колектори за топла вода върху покривите на общински сгради, включително ясли, детски градини, училища и болници, както и прекратяването на използването на твърдо гориво за отопление във всички подобни сгради (Велев и Александрова, 2018). Препоръчваме и довършване на мрежата от велоалеи и създаване на общинска система за велосипеди под наем, както и разрешаване на карането на колело в центъра на града. По-добър контрол върху електронните табели с разписания на автобуси. Въвеждане на електронно и мобилно таксуване. В Белгия например е напълно възможно да се закупи билет за градски транспорт чрез SMS. Колкото по-добре работи градският транспорт и колкото по-развита е колоездачната мрежа, толкова повече хора ще ги използват за сметка на личния автомобилен транспорт.

Според Велев и Александрова (2018), както и според нас е необходимо ограничаване на практиката с ръчно метене на улици и тротоари. Замяна на тази практика със специализирана техника, гарантираща отстраняване на праха от настилките без разпрашаване. Друга мярка, която вярваме, че ще помогне е увеличаването на зелените площи в града. Преди две десетилетия всеки гражданин на Пловдив е имал достъп до 20 кв. метра зелени площи за спорт и отдих, към 2015 година тези площи намаляват на 12 кв.м според Велев и Александрова (2018).

И не на последно място, препоръчваме с 2 ръце въвеждането на кафяви контейнери за събирането на хранителния отпадък от домакинствата и умни контейнери като Община Бургас, където се радват на затворени контейнери, които се повдигат само с натискането на бутон без допълнителни работници и шум. Повече за тях може да научите тук

Тази практика може да се подобри допълнително по пример на Италия, където в определени квартали всяка жилищна сграда има допълнително обособена площадка за събиране на отпадъци. Само обитателите на жилищната сграда имат достъп до обособената площадка, като контейнерите се отключват с индивидуална карта за всяко домакинство. Благодарение на тази карта се отчита количеството нерециклируем отпадък изхвърлено от всяко домакинство. Колкото по-малко е това количество, толкова по-ниска такса смет плаща даденото домакинство.

Как можем да помогнем ние гражданите?

Препоръчваме с 2 ръце да не се използва отопление на дърва или въглища, да не се изхвърлят неправилно отпадъци, да се намали използването на нерециклируема пластмаса. Колкото по-малко нерециклируема пластмаса използваме, толкова по-малко отпадъци ще се горят. Да използваме градски транспорт, да караме колело или да ходим пеша до работа. Когато това не е възможно, да споделяме автомобила си с колеги от квартала, за да пътуват така 4-5 човека в 1 автомобил, вместо да се използват 4-5 автомобила за пътуване до едно и също място. Да работим от вкъщи, когато това е възможно.

Как да се предпазим от замърсения въздух?


Хубаво е да избягваме ходенето до големи булеварди или пък дейностите навън и проветрението при дни с високи нива на замърсяване. Можете да следите качеството на въздуха всеки ден от тук Хора, чувствителни от замърсяването на въздуха могат да носят и маски с филтри предпазващи от фини прахови частици със стандарт от поне FFP2/N95 в дни с високо замърсяване. Можете да си закупите и домашни пречистватели на въздух. 

Замърсен ли е въздуха на мястото, където живеете? Какви мерки предприемате вие за справяне със ситуацията? Споделете ни с коментар.


Източници:

Велев, Г., и Александрова, В., 2018. “Мерки за подобряване качеството на въздуха в Пловдив“. 

EIT CLIMATE-KIC & ASHOKA, 2020. “Climate Innovators – Mapping in Central and Eastern Europe”.

Хлебаров, И., 2018. “Въздухът, който виждаме“.


Оставете коментар