Често получавам въпроси за смисъла на рециклирането. Самата аз го подрепям, но съм далеч от мисълта, че е достатъчно, за да спасим планетата. Ключът към по-чист въздух, повече зелени площи и по-здрави поколения е всъщност намаляване на потреблението и отттам, последователно и на отпадъците.
Но както всичко друго, и това е процес, а рециклирането е крачка в правилната посока, затова ще ви разкажа повече за него тук.
Как започна всичко?
Миналия петък (08/06/2018) бях поканена на среща с ръководството на Екопак, за да обсъдим как стои въпросът с рециклирането в България. Поздравления за компанията, че се опитва да образова все повече хора за ползата от рециклирането чрез различни кампании като „Стара хартия за нова книга“ и „Книги за смет“
Какво ни разказаха „от кухнята“?
Противно на очакванията Екопак казаха, че не получават държавно финансиране, а са частна организация, с която общини и производители могат да сключат договори за менажиране на отпадъци. Подчертаха, че тяхното задължение е само обработването на отпадъци от опаковки (без битови, строителни и т.н.). Въпреки множеството договори, които имат с местни общини (общо 83), казаха, че не покриват цяла България.
Какво можем да направим ние гражданите?
На въпроса защо липсват контейнери за разделно събиране в по-малките градове и села, Екопак обясниха, че е отговорност на кметовете да подпишат договор с компания за разделно събиране на отпадъците. А кметове на села с население под 5,000 души дори имат право да преценят, че „няма нужда“ от контейнери за разделно събиране…Но аз апелирам към вас да не ги оставяме да се възползват от това право, което по-късно ще ни струва чист въздух, ценно пространство (което в момента се използва за сметище) и образованието на нашите деца. Ако нямате контейнери за разделно събиране във вашето населено място, пишете на местните общини. Не ги оставяйте да продължават да замърсяват за ваша сметка.
Защо апелирам към това?
След моето посещение (можете да прочетете повече за него тук) в село Ведраре, община Карлово, бях шокирана как е възможно до училището на децата да няма нито един контейнер за разделно събиране. След това децата разказаха, че в цялото село няма такива контейнери и дори и да искат, няма как да изхвърлят отпадъците си разделно. Това са 1,218 души, които замърсяват сметището всеки ден. Според Darik News 2017, всеки човек произвежда над 1 кг отпадъци на ден. В случая на село Ведраре, това са повече от 1,218 килограма отпадъци за 1 ден…с тези темпове няма да ни стигне не само 1 сметище, а една планета… И не, не са виновни само хората, които купуват опаковани продукти, виновна е и общината, че не помага за разделното събиране на отпадъците и не се грижи за здравето на местните хора.
Но…да се върнем към първия въпрос…
Какво се случва с боклука?
Ако не е събран разделно, се озовава директно на сметището, където гние за по минимум 100 години, в зависимост от материала, от който е произведен. За пластмасови прибори това са 400 години, за пластмасова бутилка 500г., а за дамска превръзка 800г. Боклукът ни надживява, не е редно.
Ако все пак сте от „късметлиите“ с контейнери за разделно събиране, нещата са по-оптимистични.
Кои отпадъци всъщност се рециклират?
И преди съм го знаела, но сега го видях с очите си-стъклото се рециклира на 100%. Без значение дали са парченцата от счупена стъклена бутилка, цялата бутилка или буркан. Противно на очакванията, Екопак събира отпадъците разделно (отделен камион за всеки контейнер) и няма опасност от нараняване на работниците от счупените стъкълца. Всъщност те имат машина, която специално раздробява стъклото на малки парченца преди да стане част от друг нов продукт. На въпросът ми как е правилно да изхвърляме буркани( с капачки или без) отговориха, че мястото на капачките е в жълтия контейнер за метал и пластмаса.
Какво се случва с пластмасовите отпадъци тогава?
Картината съвсем не е толкова розова там, въпреки положителната статистика на Екопак, които твърдят, че рециклират 60% от отпадъците от опаковките на фирмите, с които имат договори (като Кока Кола, Победа, Данон и др.) Как точно става това рециклиране? Камионите на Екопак събират пластмасовите и метални отпадъци и ги отнасят в предназначеното депо. Там работници отделят отпадъците на части от големите купчини, за да ги избутат с метли до поточната линия, където екип жени разделят различните видове пластмаса. Не е красива картинка, въздухът е мръсен, жените носят маски и очила… На въпросът какво се случва с пластмасата, която не може да се рециклира, от Екопак отговориха, че се изгаря и посъветваха, че е по-добре да я изхвърляме в контейнерите за събиране за пластмаса, вместо в тези за битови отпадъци, защото боклукът оттам се озовава директно на сметището. За мен по-разумно е не да се чудим какво да правим с натрупаната пластмаса, а да помислим как да намалим потреблението й.
Къде са хартиените отпадъци в цялата тази картина?
Екопак потвърди, че хартиените отпадъци се събират разделно, макар че за мен е странно защо ги видяхме заедно с пластмасовите в пункта за обработка на отпадъци. На въпроса какво е по-добре да направим с негодна за използване хартия, посъветваха да я изхвърлим в контейнера за рециклиране на хартия, вместо в компостера. За мен беше важно да разбера каква е причината за липса на синия контейнер в много населени места (особено в Пловдив е като „бялата лястовица“). Екопак обясниха, че общините Пловдив и София имат договори с повече от една компания за събиране на отпадъци, а единствената на пазара предлагаща син контейнер е именно Екопак, та съответно, ако се намират в град, който няма договор с Екопак…няма да имате син контейнер
Как Екопак помага на гражданите?
Можете да сигнализирате за подпалени, обърнати или повредени контейнери на Екопак на телефон 0800 1 5253, напълно безплатно.
Надявам се, че написаната информация ви е била полезна. Ако имате някакви въпроси, винаги съм насреща.
А вие рециклирате ли? Ако не, какво ви спира, разкажете ми в коментарите…
Ваша,
Вера