“По дрехите посрещат..”, са казали хората. По устойчивото мислене изпращат, ще добавим ние. До момента засегнахме темите за отпадъците от храна, подаръците, проблема със замърсяването в световен мащаб, и така неусетно дойде време да обърнем поглед и към дрехите.
Откъде да започнем?
Послания като “Who made my clothes?”, движения като #WHITEMONDAY и калкулатори за изчисляване на модния въглероден отпечатък неслучайно са се появили и нашумели през последните години. Докато може би доста от нас се стремят да бъдат минималисти, в това число предизвиквайки себе си, креативността и суетата, в световен мащаб картината се рисува с грозни и мръсни четки.
Всички потребители ли сме еднакво виновни за ситуацията?
Разбира се, че не. В интерес на истината можете да изчислите с точност какъв е въглеродния ви отпечатък на годишна база и на колко полета се равнява това количество със специално създадения от ThredUp калкуратор“How dirty is your closet”. Резултатът е базиран на въпроси за честотата, вида на покупките ни и цялостното отношение към дрехите. Можете да направите анкетата ТУК и ще се радваме да ни споделите резултатите си с коментар ; )
Препоръчваме и онлайн приложението Good on you, което понякога ни служи като справочник за устойчива и бавна мода, както и кампанията “One tree planted”, с която си партнират по-отговорните текстилни компании. Така “компенсират” всеки закупен от вас артикул с посаждането на едно дърво в Америките, Австралия и Африка.
Не всичко е така розово за съжаление…
Проучване на австрийската компания Lenzig показва, че от текстилното потребление през 2015 г. (95,6 млн. тона), 62% са материи на основата на петрол (напр. полиестер) в сравнение с 25% целулозни и памучни. Най-”гладни” за енергия и химикали са именно синтетичните материи, въпреки че всички имат своята необходимост от изначални ресурси.
Знаете ли колко литра вода се използват за производството на 1 тениска?
Внушителното число от 19 000 литра!
Зад всяка красива тениска стои… дълъг процес, консумиращ огромни количества ресурси като вода, енергия и химикали. За 1 кг. влакно са необходими приблизително 200 литра вода, включващо избелване, измиване, боядисване и почистване на финалния продукт. За самото отглеждане на памук са необходими около 20,000 литра вода за 1 кг памук.
Именно на този факт обърнахме внимание в скорошен наш Facebook пост, призовавайки ви да подхождате отговорно и да НЕ използвате памук за еднократна употреба.
Също така, извличането на руди води до негативни последици за въздуха и водата. Тази вода често не се пречиства нито отделя по специален начин,което е огромен проблем, защото съдържа фталати, етери, олово и други химикали, опасни за човешкото здраве. В производствения процес са замесени близо 2000 вида различни вещества отделят се и течни “отрови” като формалдехид, хлор и някои тежки метали.
Показателно е, че текстилните фабрики са вторият най-голям замърсител на Световния океан след селското стопанство.
Четете ли състава върху етикета?
Важно ли е за вас дали една дреха е изработена от природосъобразни материи като например органичен памук, лен, коприна, вълна, кашмир. Тук веднага правим паралел и с хранителната индустрия.
Бихте ли си закупили хранителен продукт, чиито етикет не сте прочели?
По-скоро не, нали? Не го правате и с дрехите. За нас съставът е също толкова важен, колкото цената, кройката, шарката, марката и инструкциите за пране. Естествените тъкани са с растителен или животински произход, а химическите се делят на изкуствени и синтетични.
Някои от по-популярните видове материи:
- еко и естесвени кожи, естесвен и еко велур;
- памук – естествен, натурален произход, до голяма степен целулоза; дишаща и мека материя; Повече за производството на памучните влакна и другата страна на монетата, прочетете в поста ни тук.
- акрил – синтетимната материя напомня вълна, успява да задържи топлината, и не се харесва на молци;
- деним – дънковият плат е с високо съдържание на памук, но да се има предвид и наличието на полиестер и еластан при някои видове;
- трикотаж – познатият еластичен плат най-често е съставен от полиамид и найлон; fit трикотажът, наречен френски, пък има високосъдържание на памук, редом до вискоза и еластан.;
- вискоза – синтетична материя, но изработена от целулоза – т.нар. manmade cellulosics (MMCs);
- ликра/ еластан;
- неопрен – синтетичен каучук 30%, полиестер 40%, вискоза 30%
- кадифе;
- коприна;
- сатен – може да бъде както от памучни влакна, така и от синтетични нишки, полиестер;
- полиестер – “polyethylene terephthalate (PET) – същият материал, от който се произвеждат пластмасовите бутилки;
Всеки от видовете тъкани има своите предимства и недостатъци – едни са дишащи материи (полиестер, вискоза), други – водоустойчиви (шушляк), трудно се намачкват (акрил, деним, полиестер) и т.н.
За да сме сигурни, че щадим кожата си от раздразнения и помагаме на природата при избора на тоалет, едно от основните правила при устойчивата мода, е да залагаме колкото се може повечена естествени материи. Такива са памук, лен, коприна, вълна, кашмир.
Респективно, неестествените – тоест изкуствени, синтетични, са полиестер, акрил, еластан, полиолефин, найлон. Да, може би изкуствените такива трудно се намачкват, съхнат видимо по-бързо, отличават се с лекота, перат се по-лесно.
Но, както се досещате, проблемът на днешната тема не са само изходните ресурси при производството (последвани и от такива за транспорт и логистика), но и огромните количества текстилен отпадък, които се озовават на сметището накрая.
Годишно около 90 милиона изделия завършват именно там. Това са не само дрехи, но и спално бельо, килими, парцали, изрезки и др.
В старанието си да изглеждаме добре, да се разнообразяваме с нови тоалети и шопинг терапии, рядко се досещаме за щетите, които нанaсяме върху природата.
В близост до текстилните фабрики и работилниците за щавене на кожи са открити в почвата и подземните води големи количества метали като хром, манган, желязо, мед, олово – в доста по-високи стойности от допусканите от Световната здравна организация. Това се отнася най-вече за държави като Индия, Бангладеш, Пакистан, където са концентрирани най-голям процент от производствените съоръжения на водещи модни гиганти по света.
Производителите на т.нар. “бърза мода” (fast fashion) предвиждат тенденции години напред, за да смогнат с производствените количества, и сменят колекциите си на всеки няколко месеца. Ниската цена най-често върви неразривно с ниското качество. Под липса на етичност визираме истинската цена, която някой друг заплаща, и това не е крайният потребител, а работниците и хората, живеещи в близост до фабриките.
И като споменахме работници…
“Sweatshop” се наричат всички онези работни места, свързвани с лоши условия на труд, социално неприемливи условия, ниско заплащане на ръба на минималния минимум, опасна среда, а доста често и експлоатация на детски труд (в 5-14-годишна възраст) – тоест нарушаване на повече от 2 от човешките права и свободи. Движението срещу тези пространства се засилва след 2013 г., когато 8-етажна текстилна фабрика в Бангладеш (Rana Plaza) се срути и отне живота на над 1000 души. Държавата е и вторият най-голям износител на дрехи по света, което се дължи именно на многобройната, но евтина работна ръка. Sweatshops могат да произвеждат както текстил и памук, така и продукти като какао, кокос, строителни материали и др.
Но не всичко е чак толкова лошо, горе главата : ) Всеки един от нас може да помогне.
КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИЕ?
- Да не залагаме на памук за продукти за еднократна употреба – А вместо това, да го ценим и използваме разумно. Неправилното обработване на земята може да доведе и до опустошаването ѝ, ако се изразходва всичката налична вода само за отглеждането на памук. Един от най-страховитите примери е Аралско море, което преди е било голям воден резервоар между Казакстан и Узбекистан, но пресъхва и остава без почти никаква вода до 2014 г., когато съседните държави решават да опитат да възстановят щетите.
- Fair fashion + Slow fashion > Fast Fashion – Интересувайте се от произхода на дрехите си. Със закупуването на някои от брандовете в “черния списък”, подкрепяте несправедливите условия на труд на другия край на света. Fashion Revolution Week се провежда в последната седмица на април и дава гласност на прозрачността в индустрията. Което не бива да затваря очите ни през останалите 51 седмици.
- Устойчивост – Тук количество и качество се преплитат. Малкото е повече и дори да не постигнем съвършенството, наречено “капсулен гардероб”, то нека залагаме повече на естествени материи, които няма да се превърнат в отпадък, каквото и да се случи с тях.
- Back to basics: Залагайте и на базови, естествени цветове от земната гама, черно, сиво, бяло – така ще могат и да се съчетават лесно и всякак помежду си.
- Натурални бои: Тук е моментът да споменем, че съществуват и цветни материи, боядисани в натурални бои. С натурални багрила могат да се получат зелено (спанак, пелин, артишок), жълто (куркума, люцерна, невен, глухарчета), червено и розово (роза, горски плодове, цвекло), кафяво (смляно кафе, чай, орехови черупки) и други. Тук можете да прочетете повече за технологията на направи-си-сам цветната отвара.
- Reduce – Преди да направите импулсивна покупка, приложете “30-ото правило” – запитайте се: “Ще го нося ли повече от 30 пъти?. Може да прилагате и правилото “1 in, 1 out” като мен – за всяко ново попълнение на скрина, нещо старо е на ред да си замине. Така вече не се затрупвам с купчини. Дори да не “изхвърлите” този артикул веднага, заделете го настрани.
- Reuse, upcycle – Преди един артикул да замине за контейнера (специализирания, разбира се), опитайте се да му намерите ново приложение. Скъсаната тениска може да стане на парцал за кухненския плот, хавлиената кърпа – на тампончета за грим, остатъка от пердето или покривката/дамаската – на подложки за хранене или многократни салфетки. Потърсете #upcycle в Pinterest или Instagram за повече идеи и вдъхновение. Ако ви бива с шевната машина, може да изобретите пижами за книги, калъфи за лаптопи, а защо не и тихи книжки за най-малките.
- Respect: Отнасяйте се с внимание към дрехите си, и те ще ви се отблагодарят. Избягвайте сушилнята и предългите програми на пералнята. Перете на ръка с качествен сапун като нашето Марсилско чудо ; преди пералня третирайте със сапун по-упоритите петна. Ако сте фенове на перилните препарати, заложете на щадящи и изчистени откъм състав такива, а ако се чувствате смели, експериментирайте с минералната ни топка за пране без прах.
- Rent: Предстои ви важна среща, маскен бал, официално събитие или необичаен повод? Преди да предприемете излишни харчове, разпитайте приятел(к)ите си дали не разполагат с вашия размер дрехи, обувки, шапки. Всичко от тротинетка, буркан за парти и настолна игра е на един чат, смс или фейсбук статус разстояние ; )
- Repair – Друго важно правило е да не захвърляме с лека ръка леко деформираните дънки, ризи, чанти. Навсякъде из квартала има шивачи и обущари, които ще ви помогнат да поправите любимата си дреха, дори да става въпрос за едно малко копче или развален цип.
- Recycle – Излишно е да споменаваме, че текстил не бива да се изхвърля в големите, сиви кофи. Все по-често се срещат специализирани контейнери за текстил по западен образец, като препоръчваме тези на TexCycle и розовите на магазини “Мания”. Повече за пътя в новия живот на дрехите от контейнерите до закачалката може да прочетете в тази статия на Thrift Sheep, а тук – какво да правим с ненужните дрехи и аксесоари.
Дори някоя дреха да не ви се струва годна за повторно носене или дарение, доверете се на контейнерите. По поточната линия след това работят добре обучени хора, които ще знаят какво да правят с нея. Най-често артикулите в контейнерите стигат до страните от третия свят, или се използват за пълнеж на мебели, парцали на майсторите и др. Продължават своя живот, по един или друг начин.
Още за втората употреба:
- Second hand, second love: Избирайки стоки и мебели втора употреба не само че пестите значителни суми пари, и давате нов живот на добре забравени от друг неща, но и пестите огромни количества повторни ресурси на планетата и индустрията. Тениски, зимна екипировка, техника, мебели, книги.. списъкът с възможности е безкраен. В София районът около Женския пазар е истинска съкровищница за антикварни магазини и секъндхенд малки и големи магазини. Просто се изисква малко повече търпение! Съвет за напреднали: проучете кога е зареждането на нова стока в любимия ви магазин, и се класирайте първи за най-добрите артикули, или последни, за да ги грабнете на най-ниската цена.
В интернет е пълно със сайтове и групи за препродажба на всевъзможни неща, а facebook market place позволява да намерите нещо изгодно в близост до себе си.
Не забравяйте, че по-добър аксесоар от усмивката и увереността няма! Модата и трендовете са до време, личният стил е вечен. И той в никакъв случай не бива да бъде за сметка на природата ; )
П.П. Понеже сме ви благодарни, че се грижите за природата и искаме да ви стимулираме да избирате органичния памук винаги, когато можете, сме направили едно специално НАМАЛЕНИЕ за вас ! От днес 22ри февруари 2020 до 29ти февруари 2020 (включително) може да закупите всички памучни превръзки от органичен памук в светъл цвят с ОТСТЪПКА от 10%
Можете да ги разгледате ТУК
Източници:
thriftsheep.com – ОТ КОНТЕЙНЕРА ДО КОШНИЦАТА: ПЪТЯТ НА СЕКЪНДХЕНД СТОКИТЕ