ВАЛУТА EN

Как да намалим разхищението на храна?

от Рада Бонева
 Как да намалим разхищението на храна?

Колко пъти сте посягали към капака на кофата, за да изхвърлите остатъците от храна? А забравяте ли какви покупки има в шкафа? Ако този сценарий ви е познат, може би днешната статия ще ви бъде полезен наръчник за живот с по-малко отпадъци в кухнята.

Повече от 30% от храната по света отива на боклука. Какво значи това?

16 октомври бе Световният ден на храната. Освен с вкусна гурме вечеря или домашна гозба по вдъхновяваща рецепта, можем да “отпразнуваме” деня със закъснение като просто благодарим на храната, че я има, и да се отнасяме към нея с мисъл и уважение. Проучване от 2009 г. показва, че от 1974 г. насам хранителният отпадък (в Щатите) е нараснал с цели 50%. Всяка година около ⅓ от произведените храни в световен мащаб се пропиляват, като към 2012 г. най-голям процент (53%) разхищаващи храната са домакинствата, след това – процесите за преработка на храни – 19%, кетърниг – 12%. Представете си, че тази една трета се оползотвори правилно и пренасочи към стотиците милиони гладуващи по света – изчислено, тези 1,3 милиарда тона похабена храна би могла да изхрани гладуващото население, и то около четири пъти. 



Как стоят нещата у нас?

Цифрите от проучване на Европейския парламент показват, че българинът изхвърля средно 105 кг. годишно хранителен отпадък – това прави около 735 000 т. за българското население годишно. 

Някои ще кажат, че какво пък толкова – все пак това са органични отпадъци, не биха били такъв голям замърсяващ фактор. Да, натуралните продукти са естествено биоразградими, но само ако попаднат в правилната среда. А колко още можем да направим, преди остатъците от вчерашната вечеря да стигнат до сметището – чети в тази и в следващата ни статия.

Защо се похабява храната?

Всъщност преди домакинствата и “излишната” консумация върху собствените ни чинии и тигани, трябва да вземем предвид и други виновници за food waste. Този фактор – разхищението се появява още по време на събиране на реколтата и при разпространението по хранителните вериги. Някои доставчици и вносители доставят повече от поръчаното количество, което понякога клиентът не е способен или съгласен да заплати. 

Къде сме ние? Понякога се заблуждаваме, че даден продукт вече не е годен за консумация, и го пращаме на околосметско пътешествие. Знаете ли, че има разлика между етикетите “най-добър до:” (best before) и “използвай до” (use by/before) ? При първите означава, че все още можем да консумираме продукта, но няма да бъде в най-добрите си блясък и състояние, а при вторите се обозначават продукти с по-кратък живот. В този случай обозначената на опаковката дата е наистина препоръчително да бъде спазвана, за да бъде продуктът безопасен за здравето ви. 

Друга причина може да бъде лимитиран или намален продукт, изтеглен от пазара, който би могъл все още да е в годност. 

Немалки количества хранителни продукти биват разхищавани и заради недобрия си търговски вид – било вследствие на транспортиране или на застой в магазина. Привържениците на zerowaste начина на живот ще ви посъветват да давате шанс на покафенелите банани, покафенялото авокадо или ударената ябълка. 



Всички сме чували, че на пазар с празен стомах и без конкретни идеи не се ходи – друга причина за разхищение на храната е недоброто премисляне. Често купуваме или сготвяме повече, отколкото ще изядем. 

Какво се случва с изхвърлената храна?



По-малко известен факт е, че когато хранителен или друг вид биоразградим отпадък попадне на сметището, под земята и без кислород, се получава химична реакция и се произвежда метан, който е приблизително 20 пъти по-вреден за атмосферата от въглеродния диоксид. Метанът (СН4) е много мощен парников газ, свързан с изменението на климата, а CO2 се получава като продукт при горенето, например, и в по-големи количества в атмосферата води до парников ефект. Ако процесите не са следени и контролирани, може да се образуват т.нар. метанови джобове (methane pockets), представляващи огромни подземни резервоари на газ и податливи на изригвания. 

Не е сложно да се досетим, че похабената храна автоматично означава и разхищение на ресурсите, използвани за направата й. С намигване към портфейла ни – все пак и парите са ресурс, и то такъв, който не подлежи на подценяване. Като обикновени потребители, които имат поглед предимно върху домакинството си и това на околните, е трудно да си представим мащаби. 37% от световната земя е използвана за отглеждане на различни култури, но ако консумацията се увеличи, ще се увеличат и тези територии, както и сметищните такива. Водата също е незаменим и важен ресурс – както за растителните източници, така и за месните продукти. Именно месото изисква най-много ресурси – над 800 л. вода за няколко стотин грама пилешко месо, и над 3000 л. за същото количество порция червено месо.

Виж още: КАК ДА СЪБИРАМЕ ПО-МАЛКО БОКЛУК В КУХНЯТА

Как можем да предотвратим това разхищение?

Стига толкова негативни статистики. Има неща, които можем да направим за нашата “умна кухня”. Ако разгледаме пътя на храната на подетапи – какво можем да направим, за да предотвратим това разхищение или да оползотворим излишъка, ако има такъв?

  • Отивайте в магазина подготвени: Добрият стар лист хартия или бележките на телефона вършат чудесна работа, за да напазаруваме само онова, което сме планирали. Ако обмислим менюто си за предстоящата седмица, лесно можем да избягаме от лабиринтите на хипермаркетите. 
  • Още по-лесно е, когато вече има няколко услуги, които предлагат онлайн пазаруване и доставки до врата. Насърчаваме подкрепата и на малките, локални производители. Проучете кога има фермерски пазар във вашия град (София – събота на Римската стена в Лозенец и отскоро на Женския пазар; сряда – Пазар Иван Вазов и пред Министерство на земеделието), и къде има ферми наоколо (фейсбук групи; Фиданото и Pura Vida Farm – Пловдивско, Софина – Софийско). На тези места обикновено нямат против да ви сипят пресните продукти във ваша собствена кутия, торба, буркан. Освен това, купувайки директно от производителя, вие пестите не само опаковки, но и ценни ресурси и емисии, които се използват в дългата снабдителна верига, докато продуктът Х стигне до магазина.



  • Развихрете въображението си. Предвидили сте пиле със зеле в седмичното семейно меню? Помислете как може да използвате остатъка от зелката – например в зелева салата. Купили сте целина за супа? От зелените стръкове се получава страхотен, здравословен сок или смути. Съхранявайте обелките от зеленчуци, а когато се натрупат повече – сварете ги, и ще получите истински зеленчуков бульон! Него можете да разпределите във формичка за лед и замразите за друг път. От кафената утайка и малко захар се получава скраб за тяло.

 

  • Отглеждайте. Не всеки разполага с къща с градина, в която да може да отглежда половината си плодово-зеленчукова продукция, но има немалко неща, които виреят и на див, градски балкон. Сред тях са дребни чушки, чери домати, зелен лук, ягоди, но също и зелени пресни билки и подправки като магданоз, копър, мента, босилек, мащерка. Нужни са им много слънчева светлина, обилно поливане и много любов. Чудесен повод да въвлечете и детето вкъщи в заниманията по отглеждането на ядлива зеленинка в саксия.  При подправките хубавата новина е, че даряват свежи листенца дори през зимата! Можете да ги откъснете, изсушите и сложите в буркан или замразите.



  • Споделяйте. Разделете обяда си с колега или пригответе вчерашната вечеря в кутия или восъчна кърпа за обедната почивка в офиса утре. Ако сготвеното се застои, огледайте се за квартални кучета и котета, които биха му се се зарадвали и биха ви се отблагодарили с щедро размахната опашка. 
  • Дарявайте. Поинтересувайте се как работи Българска хранителна банка или друга инициатива за събиране на храна (напр. “Дари храна, дари любов” на учениците от НПМГ или “Храна, не война” – София). По света има много организации, които дават добър пример и служат за посредник между ресторанти и пазари, и благотворителни организации и хора в нужда. Такива са Plan Zheroes в Borough Market, Лондон; Rescuing Leftover Cuisine в Ню Йорк, с филиали в Сан Франциско, Албани, Маями и Лос Анджелис, а през 2016 г. в Копенхаген отвори врати WeFood – супермаркет за храни с нарушен вид, или такива, които са годни, но по някаква причина конкуренцията не желае да продава. (Ако обърнете внимание, подобна секция, рафт или два има и в кварталните супермаркети – намира се в близост до изхода и касите.)


  • За информация как може да се включите в разделното събиране на хранителни отпадъци за Столична община, можете да прочетете тук.
  • Компостирайте. За момента хранителни отпадъци може да се изхвърлят в сивите метални контейнери за смесен битов отпадък. По-горе в статията разяснихме защо неконтролираното сметищно разпределение на отпадъците ни притеснява и като супер решение идва компостът. “Компост” не е мръсна дума и все повече българи се престрашават да си “инсталират” станция на балкона у дома. Така ще се сдобиете с пълноценна и здравословна подхранваща смес за вилата или градинката пред блока. Компостът се получава в резултат на естествени биохимични процеси, водещи до разлагане на растителна маса – листа, трева, клонки, както и хранителни отпадъци, обелки, чай, кафе, черупки и др. Нашите лични съветници по компостиране са Градски експериментариум, но знаем, че има няколко локации в столицата със споделени компостери като този до “Blagichka Zero Waste” в Дианабад, този в Студентски град, на ул. „проф. Фритьоф Нансен“, както и в кв. „Княжево“. А ако компостирате у дома, но нямате компостер в квартала, потърсете свободно междублоково пространство и след консултация със съседите, може да поставите голям, споделен компостер там.


Колко много възможни стъпки и изхода, преди да изхвърлим, нали? 

Купувайте каквото ядете и яжте това, което купувате. Осъзнайте мястото си във веригата – надяваме се с днешната статия да сме посели семенцето на знанието, и да изникнем като въпросителна следващия път, когато посегнем към капака на кофата.

Какво още?

В следващата статия ще ви запознаем с начините, по които да съхранявате храната си без пластмаса, и как да я запазите свежа и годна за по-дълго. 

П.П. Благодарим от сърце за тази статия и снимки на талантливата ни приятелка Рада Бонева, вижте и нейния вдъхновяващ и образователен блог ТУК

 

Източници:

  1. We Eat Responsibly
  2. Move for Hunger
  3. Think Eat Save
  4. Фондация “За Храната”
  5. Feeding America, Hunger Blog
  6. “Хранителни отпадъци: как да спрем пилеенето” – инфографика на Европейския парламент, 2017;
  7. Глобална мрежа за хранително банкиране
  8. Food and Agriculture Organization–  Agricultural land (% of land area)
  9. The Progressive Increase of Food Waste in America and Its Environmental Impact” – K. Hall, J.Guo, M. Dore,C. Chow, 2009

Оставете коментар